Проф. Николай Овчаров е един от най-известните български археолози.
Работил е в Археологическия институт с музей към БАН. Негова мисия са археологическите разкопки на обекта Перперек, който той прекръства на Перперикон и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи.

Автор на научни и научнопопулярни книги, сред които “Победите на цар Калоян”, “Перперикон и околните твърдини през средновековието”, ” Десет перли от короната на България”, Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония”, “Разказите на българския Индиана Джоунс”.

В разгара на археологически сезон ‘2018 какви са очакванията ви от разкопките на Перперикон и на Мисионис край Търговище?

-Работим с пълна пара. Нещата вървят добре. 80 души работят на Перперикон, 50 на Мисионис. На Перперикон вече имаме и резултати, виждаме оформящи се площади в южния квартал, излизат вече и доста интересни сгради. Копае се северно от базиликата. Там се разкри един некропол от 13-14. век, голям площад. Сега колкото по на север отиваме, толкова повече зачестяват сградите – има късноантични и от средновековието.

На Мисионис работи много добър мой екип – в момента се копае във вътрешността на крепостта, западно от Голямата епископска базилика, разкрита още през 60-те години от баща ми проф. Димитър Овчаров. Разкрихме баптистерия, кръщелната, която още той е открил, но поради липса на средства за консервация е била зарита в земята.

Как ще продължи проектът ви „Мисия България”, стартирал по време на европредседателството?

-Проектът беше моя идея, свършихме чудесна работа – по време на европредседателството успяхме да покажем на света много от постиженията на българската култура. Външният министър Екатерина Захариева, чието ведомство бе патрон на идеята, предвижда проектът да продължи и следващите години.

Засега сме си изпълнили ангажимента към държавата. С проф. Пламен Павлов, най-големия български медиевист в момента, обиколихме десет страни от март до 1 юни. Беше сериозно изпитание, което ни изцеди, но си струваше усилията.

Интересът навсякъде беше много голям. В българския университет в Тераклия се събраха над 300 души. Много важна в контекста на днешните външнополитически отношения беше визитата в Пекин. Там открихме българистичен център към известния Университет за чужди езици и култури, където само в момента се подготвят над 200 специалисти с български език. Това е показател докъде ще се простре, в най-добрия смисъл на думата, китайската инвазия, която се подготвя в момента – в икономиката, културата, в много други сфери. Срещите ни в Пекин минаха при огромен интерес.
Дано Министерството на туризма да се заеме по-сериозно с културно- историческото ни наследство като начин за рекламирането на България.

Със своите 43 000 паметника страната ни, която е на трето място по такова наследство заедно с Гърция и Италия, има какво да показва. Включително и за да привлече дългочаканите китайски туристи.

Кои са най-посещаваните маршрути за културно-исторически туризъм това лято? Остава ли Виа Родопика хитова дестинация?

– Обектите между Кърджали и Златоград по маршрута между Източните и Западните Родопи се радват на целогодишен интерес. Въпреки дъждовете допреди дни, въпреки апокалиптичните прогнози на синоптиците, имаме много сериозен туристически поток на Перперикон, Златоград, по цялата Виа Родопика. Както винаги, на рекорден интерес се радва и Перперикон.
Кулата там е вече достъпна до третия етаж, след като е изградена дървена конструкция, за да могат посетителите да се качват.

Дисертацията ви е свързана с Вардарска Македония. Ще преглътнат ли съседите ни новото име Северна Македония?

-Аз лично бях привърженик на името Вардарска Македония, каквато беше и темата на докторската ми дисертация – „Вардарска Македония през 14. век”. Тя включва точно днешната Бивша югославска република Македония, както се наричаше доскоро. Приетото име Северна Македония малко ме притеснява. Всъщност зависи откъде се гледа. Навремето големият ни историк Йордан Иванов, който проучваше пръв тези райони преди повече от век, наричаше Северна Македония Щипската област, тези места. Ако е от гръцка гледна точка – това е Северна Македония. От наша гледна точка обаче може нещата да са по-различни. Името вече е прието, признато и от наша страна, няма смисъл да го коментираме.

Понеже твърде много съм работил във Вардарска Македония, ще използвам моя термин, знам, че с македонците трябва да се внимава доста. Както знаем, когато вземаха и вземат български паспорти, не го правят от родолюбие, а за да могат да отидат по-лесно на запад. Дори да вярваме на съседите, да имаме едно наум и да следим много внимателно как ще се развият нещата там. Въпросът е твърде сложен, за да стане по лесния начин.

Пътешествате доста по света. Последната ви книга е посветена на Острова на Афродита – Кипър ли е последната ви любов?

– Това е седмата ми пътеписна книга. И в рамките на „Мисия България” също посетихме Кипър. Програмата ни беше толкова наситена, че престояхме там по-малко от денонощие. Видяхме обаче интересен манастир, който не бях посещавал при предишните ми пътувания. Книгата за Кипър стана доста добра – тя показва, че не е нужно човек да отива на другия край на земята, за да направи хубава книга. Има и близки до нас дестинации, на час и нещо път от София със самолет, които са много интересни, а слабо познати – като Кипър.

Излезе четвъртата ми книга от поредицата ми за българските царе от 13-14. век – за цар Константин Тих-Асен, много интересен и слабо познат владетел. Планирам, живот и здраве, да направя поне още четири такива книги за владетели от Второто българско царство.

В момента работим върху публикуването на огромен том, над 700 страници вероятно, за проучванията на акропола на Перперикон, които продължиха над 15 години. Това не е само мое дело, работим в голям колектив, но аз съм човекът, който координира нещата, практически отговорността е моя.

Надявам се до края на годината да е готова тази чисто научна книга, със стотици планове, чертежи, снимки, която ще покаже целия блясък на скалния град Перперикон през античността и средновековието. Това е голямо дело, което приемам като дълг.

След края на сезона, през ноември, планирам голямо пътуване в Централна Америка – из Мексико, Хондурас, Гватемала, по дирите на древната цивилизация на маите. Надявам се – и нова книга. Но малко съм фаталист, нека да стане, тогава ще говорим.

Има ли развитие по някои ваши нестандартни, а и оспорвани идеи – откриването на гроба на Левски, възстановяване на чинията на Бузлуджа?

-Към гроба на Левски нямам никакво отношение. Случи се така, че преди 5 години, когато баща ми беше много тежко болен и не можеше да става, излезе книгата му, в която той разобличава фалшификациите на Николай Хайтов. Бях длъжен като добър син да представя книгата, което той самият нямаше възможност да направи.

А що се отнася до чинията на Бузлуджа, просто помагам с археология, експертизи на кметицата на Казанлък Галя Стоянова, моя добра приятелка. Уведомих премиера Борисов за идеята паметникът да стане музей – тя е на една млада българка архитектка, която живее и работи в Берлин. И г-н Борисов, в присъщия му стил, разпореди: Цветанов и Овчаров ще отговарят за това! Оттам тръгнаха нещата. Нямам нито намерение, нито време да се занимавам с комунистическите символи на България. Но е ясно, че е по-добре обектът да се ремонтира и използва, вместо да е изоставен да се руши.

По-щедри ли станаха българите? Дават ли пари за разкопки хора, които имат материална възможност?

-Българското правителство дава пари. Не се е случило още някой да е дошъл и да е предложил 10 хиляди за разкопки. На Добромирци копахме с лично дарение, но то беше 5000 лева, незначителни пари.

250-те хиляди лв. за Перперикон, колкото са тази година, може да осигури само държавата и общината. От Община Кърджали имаме огромна подкрепа в последните години. В Търговище започнахме разкопките изцяло със субсидии на Общината – по 30-40 хил. лева на година, но тая година държавата отпусна 100 000 лева.

– Т. е. можем да се чувстваме европейци, що се отнася до отношението към старините?

-Въобще не разбирам какво значи да се чувствам европеец. Първо съм българин. А европеец е относително понятие. Е, отношението към старините е много важно. Перперикон е от един от най-финансираните обекти, с едно наум обаче. Дадоха се доста пари през Министерството на културата – около 1. 5 млн. има тая година. Но докато миналата година имаше 80 проекта от колеги, сега проектите станаха 130. И в крайна сметка, когато се разпределят поравно, се получиха същите пари, въпреки че общата сума е с милион повече. Оказва се, че и 15 милиона да има, пак ще се вземат по 15-20 хиляди лева, защото тогава проектите ще станат 500.

Винаги съм казвал – ние изпълняваме държавна задача, развиваме българската икономика. Който иска да го прави, трябва да се подчинява на целите и задачите на държавата – развитието на българския културно-исторически туризъм. И обектите, и приоритетите трябва да бъдат определяни на тази база.

Източник: Марица