Община Минерални бани се намира в най-западната централна част на област Хасково, разположена в северните склонове на източни Родопи, само на 18 км от областния град Хасково. Общината граничи с общините: Димитровград; Хасково; Кърджали и област Пловдив.
Славата си на балнеоложки курорт, селището Минерални бани носи от епохата на римляните. Още тогава термалните извори привличали хората с целебния си ефект за ревматични, периферно – съдови, опорно – двигателни, гинекологични и други заболявания. Според историците през ІІ в. около топлите минерални извори е бил разположен античен град с над 12 000 жители /Топлицос/.

ПРИРОДО – КЛИМАТИЧНИТЕ УСЛОВИЯ СА ЧУДЕСНИ ЗА ТУРИЗЪМ И ОТДИХ
Територията на община Минерални бани се характеризира с леко хълмист релеф, като се редуват ниски хълмове и равнинни площи на надморски височни от 50 до 450 м. Най-високият връх на територията на общината е връх Аида с 859м. височина.
През територията на Минерални Бани минават реките „Улу дере“ и „Банска”, които се вливат в язовирите „Тракиец“ и „Татарево”.
С характерния си смекчен континентален климат, Минерални бани е прекрасна дестинация за целогодишен туризъм с меката си зима, сравнително хладната пролет, горещото лято и прекрасната есен, която е топла и продължителна.
Облачността е слаба до умерена с максимум през декември и минимум през август. Това допринася за продължителното слънцегреене в района. Преобладаващи ветрове са южните и югоизточните. Най-ветровит е периодът февруари – април, а най-тих – август – ноември.
Влажността на въздуха е умерена. Средната годишна абсолютна влажност е около 73 – 74 % с максимум през декември и минимум през юли и август.
Въздухът е чист и свеж, за което допринасят богатите на широколистна и иглолистна растителност горски масиви в околностите и липсата на промишлени предприятия.

УНИКАЛНИ ПО СВОЯ ХИМИЧЕН СЪСТАВ ТЕРМАЛНИ ИЗВОРИ ПРИВЛИЧАТ ТУРИСТИ ОТ БЪЛГАРИЯ И СВЕТА
Най- ценният природен ресурс в община Минерални бани е минералната вода. Тя блика от 14 извора с температура 54,1 – 59,2 ºС. Характеризира се като хипертермална, сулфатно – натриева и калциева, с минерализация около 1550–1630 мг/л, леко радонова – 32 до 53 емана, силициева – 54 мг/л, съдържание на флуор – 3,9 мг/л и неутрална реакция. Минералната вода е с богата медикобалнеологична характеристика, като всеки от нейните физико – химични показатели има съответното по-силно или по-слабо изразено физиологотерапевтично действие, а цялата им резултатна ефективност определя и възможностите за лечение, профилактика и СПА процедури.
Термалните извори са локализирани в 4 групи, отстоящи до 50 м. една от друга, в зона с ширина около 20 м. Минералните води извират от пукнатини от терциерен ефузивен масив, образуван в края на палеогена във връзка с вулканичната дейност, настъпила по това време в района на Източните Родопи. Водата идва от дълбочина 150 – 200 м. Ефузивните скали с повишена разтворимост и съдържание на сулфидни минерали, които могат да се окисляват, дават отражение на химическия състав на водата.
Общият дебит на изворите в 17 каптажа е над 1500 л/м. Каптирането на изворите е извършено през 1937 г. , когато е построена и обществената баня с минерална вода. Поради уникалните лечебни свойства и химичен състав на минералната вода , през 1952 г., със заповед на МНЗ , курортът в Хасковски минерални бани е обявен за национален курорт. Той е профилиран най-вече за лечение на облитериращи заболявания на периферните артерии, заболявания на периферната нервна система и на опорно-двигателния апарат.
С Решение № 96/09.03.2011г. на министъра на околната среда и водите община Минерални бани придобива право на безвъзмездно управление и ползване на находище за минерална вода „Хасковски минерални бани”, изключителна държавна собственост № 92 от Приложение № 2 на Закона за водите.

Минералната вода е особено подходяща за лечение на :

  • хронични облитериращи заболявания на периферните съдове –артерии и вени – болест на Бюргер, болест на Рейно, варикозна болест, състояния след тромбофлебити, атеросклеротични ендартрити, склеродермия, и др.
  • заболявания на опорно-двигателния апарат – кости, мускули и стави – ревматизъм, ревматоиден артрит, болестта на Соколски-Буйо /но не по-рано от 8 месеца след завършване на изострените ставни болки/.
  • дегенеративни и възпалителни ставни заболявания в хроничен стадий – артрози – коксартроза, гонартроза , спондилартроза, състояния след счупване на кости, полиартрити, болест на Бехтерев и др.
  • заболявания на периферната нервна система – радикулит, полиневрит, ишиас, лумбаго, плексити при дископатия и дискова херния и др.
  • гинекологични заболявания – възпалителни процеси на тръбите и яйчниците, първичен и вторичен стерилитет
  • кожни заболявания – хронични екземи, псориазис вулгарис, невродермити, екземи и дерматити, кератодермия, хронични уртикарии и др.

Питейно – минералната водата се прилага при пясък в бъбреците, хроничен гастрит и колит, язвена болест, стомашно-чревни заболявания, хронично възпаление на черния дроб, на жлъчните пътища и др.

В момента водолечение и възможност за ползване на минералната вода има в повечето места за настаняване в курорта / хотели, стаи за гости и почивни станции/, в изградените открити летни басейни и в трите обществените бани с минерална вода.

В ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ, ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ПЛАНИНСКИЯ И ЕКО ТУРИЗМА МОГАТ ДА РАЗГЛЕДАТ СЕДЕМТТЕ ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ:

Защитена местност „ Аида”
Намира се в землището на с. Спахиево. Защитената местност има площ от 3,5 ха. Предмет за защита е забележителния ландшафт и местообитанията на редки, и уязвими растителни и животински видове.

Поддържан резерват „Борака”
Намира се в землището на с. Сърница. Резерватът има площ от 14,78 ха. Обявен е за резерват с цел опазване на вековна, естествена, саморазмножаваща се гора от черен бор. Средната възраст на дърветата е между 120г. и 150г.

Природна забележителност „Дикилиташ”
Намира се в землището на с. Сърница. Има площ от 0,2 ха. Обявена е за защита с цел опазване на водопад на р.Харманлийска.

Природна забележителност “Находище на момина сълза и божур“
Намира се в местността Дренака в землището на с. Спахиево. Природната забележителност има площ от 3 ха. Обявена е за защита е с цел опазване находище на момина сълза и божур.

Природна забележителност “Огледната скала“
Намира се землището на с. Брястово. Природната забележителност заема площ от 1,5 ха. Обявена е за защита е с цел опазване на скални образувания.

Природна забележителност “Орлова скала“
Намира се в землището на с. Сърница. Природната забележителност има площ от 1,5 ха. Представлява комплекс от интересни и величествени скали, някои от които достигат 30-40 м. височина. Това е скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Тук е имало старо тракийско селище и до днес се виждат останки от крепост от новожелязната епоха. На много от скалите са издълбани трапецовидни култови ниши. По-голямата част от тях имат трапецовидна форма, но има и цилиндрично засводени. Счита се, че в многобройните ниши по скалите са били поставяни урни с праха на починали представители на по-нисшето съсловие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Природна забележителност “Побития камък“
Намира се в землището на с. Сърница и заема площ от 1 ха. Представлява комплекс от интересни скални образувания.

В ОБЩИНА МИНЕРАЛНИ БАНИ – КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО ДАТИРА ОТ ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ

Територията на община Минерални бани е била заселена от най-дълбока древност. Идентифицирани са множество културно-исторически ценности, предимно с местно значение. Те са от различни епохи и са разпръснати из територията на общината. По-значимите са:
Праисторическата крепост от времето на траките “Голямото Градище”
Намира се на 1,5 км. северно от с. Горно Брястово и е била строена от големи ломени камъни без хоросан. Тя е елипсовидна, а стените й, дебели средно по 2,5м, са в състояние на разсип. Дълга е 150м и широка 50м, застроената площ е 5-6 дка и има два вътрешни зида.

Крепостта “Свети Дух”
Намира се в с. Минерални бани и е добре запазена. Тя има форма на неправилен многоъгълник. Крепостните стени следват очертанията на терена, дебели са 2м, високи са 3,5м и заграждат около 2 дка пространство. Разкопките проведени през 1966-1970г. разкриват два входа от южната страна и две потерни (малки врати) на западната и източната страни, които през Средновековието са зазидани. Установено е, че крепостта е съществувала от II век до XIV век и е служила за отбрана на селището, възникнало около минералните извори. Отбраната на крепостта е подсилена от големи кули – три квадратни и една правоъгълна, с вътрешни размери 9 х 9 м. Вътрешните пространства на кулите са преградени през средата с по една стена от камък и кал, а вътре са разпределени на по-малки помещения за живеене. Крепостта е разрушена в средата на ХІ в. от печенегите, а вътрешно крепостното пространство се използва за некропол. През ХІV в. крепостта отново е заселена, където са изградени землянки. Тук е намерена полихромна старобългарска керамика, която е красноречиво доказателство за високата материална култура на населението, живеещо в района.

Калето Сърница – стени на тракийска, късноантична и средновековна крепост със сигнална кула
Намират се над с. Сърница до прохода „Гидика“. Крепостната стена градена от ломени камъни без спойка на места включва стърчащите скали, конструктивно свързани със стената. Заградената площ е близо 2 дка. В по- ниския северен край на крепостта цитаделата е отделена с допълнителна напречна стена. По повърхността се намират керамични фрагменти от началото и от втората половина на I хил.пр.н. е., както и от римската епоха и средновековието. Тук е намерен един рядък ценен документ – военна диплома от император Елагабал, носеща дата 7 януари 221г. Дипломата се съхранява в бившия придворен музей във Виена.

Стъпката
Датира от римската епоха и е изсечена в естествена скала . Намира се на 5 метра от първия минерален извор, дълга е 2 метра, дълбока 1 метър и широка 0,75м. Според историците това е старинен саркофаг, а местното население е създало легенда за Богородица и за нейната “чудодейна стъпка”, затова и християни и мюсюлмани почитат това свято място и оставят конец или парче от дрехата си за здраве и щастие.

Шарапаните (винарски камък „Шарап таш“)
Представляват скални вдлъбнатини, направени от хората преди 2600-2800 години. Археологически разкопки датират тези находки около VIII-VI в.пр.н.е. Това са изкуствено направени вдлъбнатини в скалите с дълбочина 20-70 см. и диаметър 50-180 см. Всяка шарапана се състои от малко и голямо басейнче с наклонен под и открито или закрито каналче. Името шарапана идва от турската дума шарап и означава вино. Това показва, че в тях обитателите на тези места са преработвали грозде за вино. Счита се, че шарапаните са свързани с култа към бог Дионисий. Шарапани има в местностите „Каракая“, „Гарваница“, „Пожарището“, „Аврамов камък“ в землището на с. Минерални бани.
Има и други подобни паметници в района, с различни форми и размери. Има две теории за използването на тези интересни съоръжения: според едната това са винарни (за мачкане на гроздето за вино), а според другата – при рудодобив, за пречистване на стритата руда с вода. Според някои автори шарапаните са синхронни с мегалитните паметници (от I хилядолетие пр. Хр.) и са използвани дълго време.
Само в землището на село Брястово са открити над 200 бр. шарапани разположени на високи и труднодостъпни места, а в близост е открит древен златен рудник.

Крепост вр. Купена / Върга / Латницата
Тракийска, късноантична и средновековна крепост вр. Купена /Върга / Латницата с. Сърница се намира на едноименния връх, на 2.67 км северозападно по права линия от центъра на село Сърница. Стените на крепостта са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Останки от крепостната стена се виждат само в северната част на билото.

Тракийска крепост на вр. „Орлови скали“
Тракийската крепост от новожелязната епоха се намира в местността „Орлови скали“, на 3 км западно по права линия от центъра на село Сърница. Скалния комплекс е комплекс от интересни и величествени скали, някои от които достигат 30- 40 м. височина. Това е скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Два скални откоса м/у скалите (Доган кая- Орлови скали) естествено защитават пространство от около 1.5 дка, допълнително преградено от крепостна стена от ломен камък, без спойка. Керамиката по повърхността е от 2-рата половина на I хил.пр.н.е.

Трапецовидни скалноизсечени ниши по Улудере /река Харманлийска/
В Източни Родопи мегалитизмът се изразява в изключителна цивилизационна уникалност, съчетание от няколко типа мегалитни паметници срещани и по –други места, но поотделно. Най-многобройни са трапецовидните скални ниши. Най-често нишите са с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Разположени са по единично или на групи в редици, шахматно или без ред. Срещат се дори и легнали, в хоризонтално положение, но много рядко. Обикновено са на групи от 3-4 до 100, като досега са локализирани около 1200 отделни единици. Според някои археолози при всички тях съществуват едни и същи признаци – те са характерни само за определения район и са изработени така, че да се виждат възможно най-отдалече. Създадени са в скали по поречието на реките така, че да се виждат от посоката, от която са идвали хората. Направени са под навес или козирка, стените на трапецовидните ниши са специално полирани, за да се запазят колкото се може по-дълго. Те вървят в комплект с пещера, естествена или дълбана от човешка ръка. Някои от тези пещери са във форма на човешки очи, които гледат към небето. Десетки са наблюдателниците – специални площадки на труднодостъпни места, от които се открива широка панорама. Има и множество стълбища, които започват сякаш от нищото и свършват пак там. И огромен брой вдълбани в хоризонтални скали басейни с всевъзможна форма, големина и в най-разнообразни конфигурации. Тези скални структури винаги са групирани. Винаги между тях има и пряка видимост – от една структура могат да се наблюдават поне още две. Тези структури са система от светилища, която започва да се оформя още през неолита (седмо-шесто хил. пр.н.е.) и достига разцвета си през халколита (пето-първа третина на четвърто хил. пр.н.е.). Дело е на земеделска общност, която обитава равнините и притежава забележителни металургични и астрономически познания. Избрана група от тази общност се качва високо в планината за специфичен интелектуален труд, свързан с духовни нужди. Извършват го жреци учени. Там са им светилищата. Но там е и златото, а добивът му е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях. И в други култури златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществява от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Скалните ниши са може би форма на шифроване на тази информация. Освен на злато Източните Родопи са богати и на мед, и на полускъпоценни камъни. През халколита тези находища вече са били известни и разработени. Хората от онази епоха са имали знанията и уменията да откриват, добиват и преработват метали. Разработвали са много рудници, владеели са сложни технологии за металодобив, защото са умеели да контролират огъня и да постигат високи температури за топене на рудата. Използвали са и геофизични методи – търсенето на вода и метал с багети не е изобретение на нашата цивилизация.
Най-грандиозните ансамбли са скалните комплекси при Орлови скали с.Сърница, Алтън тепе с.Ангел войвода и Улу дере с.Боян Ботево. Всички те са в близост до култови комплекси, които имат визуална връзка помежду си. Съответно имат и визуална връзка с мегалитните паметници на община Черноочене, това са скален комплекс при с.Ночево и крепост с.Небеска и т.н.т. Тази уникална култура, а може би цивилизация е малко известна за европейските и световни културни институти. Тя няма писменост, а и останките от нея са непроучени и само мащабът на мегалитите недвусмислено говори за нея. Община Минерални бани има изработени проекти за туристически пътеки и предстои изграждането им.

Мегалитната култура /от гръцки Мегалос – голям и литос – камък/ включва три основни типа паметници: долмени /от бретонски дол – маса и мен – камък/, менхири – побити самостоятелни камъни и кромлехи или каменни огради, ограждащи обикновено окръжност. Интересно в случая е, че тези три типа паметници, имат твърде широко разпространение. Разпръснати са из цяла Европа – от Португалия до Кавказ и от Малта, на юг до Оркнейските острови в северна Англия. Освен на стария континент, те се срещат в Сирия, Израел, Ливан, северна Африка, дори и в Корея. По повод на широкото им разпространение, все още се спори дали тези съоръжения са продукт на един народ или пък са плод на независимите открития на различните етноси.

ЧИТАЛИЩА И КУЛТУРНА ДЕЙНОСТ

На територията на общината има 6 читалища – в селата Минерални бани, Сусам, Караманци, Боян Ботево, с.Сърница, с. Сираково. Всички читалища развиват читалищна дейност – библиотеки, самодейни състави и др. Към читалището в с.Минерални бани има две женски групи за автентичен фолклор, а в с.Сусам – една мъжка фолклорна група. Ежегодно читалищата организират селищни празници /събори/с богата културна програма.
В село Минерални бани по-значими културни събития, които привличат много гости и участници от страната и чужбина са „Празника на минералната вода, здравето и красотата” и „Международния детски етнофестивал”. На проведения на 1 и 2 юни 2014г. фестивал участват близо 2000 деца от различни региони на България и от Полша, Хърватия, Молдова, Румъния, Турция, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина.

ТУРИСТИЧЕСКИ АТРАКЦИИ

ТЕРАРИУМ
Терариумът, разположен в парк „Топлика” в Минерални бани е необичайна и интересна туристическа атракция за деца и възрастни. Факт е, че огромен брой хора се интересуват от животните , които са предоставени за постоянна експозиция от Тракийското херпетологично дружество – Хасково . Тук посетителите имат възможност да посетят срещу минимално заплащане постоянна, добре уредена терариумна атракция.
Терариумите са едни от най-интересните и привлекателни атракциони по света. В България към настоящият момент има само един стационарен терариум към Софийския зоопарк и няколко подвижни (пътуващи) атракциони, най-големите от които са на Тракийското херпетологично дружество. Във всички тези терариуми са представени основно екзотични видове, а видовете от Българската херпетофауна (земноводни и влечуги в България) са изключително слабо представени.
Поради това, голяма част от българските влечуги (най-често различните видове змии) не се познават от голяма част от населението, което ги смята за опасни и много често ги избива, въпреки техния защитен статут. Повечето видове земноводни и влечуги в България са безвредни животни, които не застрашават човека. От друга страна за населението е полезно да различава опасните и отровните видове, за да знае как да се държи при среща с тях в природата.
В Терариума на Минерални бани, посетителите могат да разгледат постоянната експозиция от различни екземпляри земноводни и влечуги, които реално не могат да бъдат наблюдавани в природата продължително време. Това са зелена игуана, скален питон, жълта парагвайска анаконда, гърмящи змии и мн.др.

Работно време – от 9.00ч до 13.00ч. и от 14.00ч. до 19.00ч.
Цени на билети – за възрастни 3 лв., за ученици 2 лв., за пенсионери 1 лв.

ЧИФТЕ БАНЯ
„Чифте баня“ е туристическа атракция, която представлява две съединени плитки басейнчета на открито с минерална вода, отстрани на които са монтирани два огромни душа с ефектно лазерно осветление през нощта и приятна тиха музика. Тук туристите, могат едновременно да се наслаждават на светлинните лазерни ефекти, да релаксират и да потопят краката си в лековития минерален извор.

 

 

 

ЕКОПЪТЕКИ
Туристическа екопътека „Минерални бани – Айкаас“
По маршрута на екопътеката с обща дължина 7,75 км са обособени 7 зони за отдих и атракции – 6 нови и една хижа „Айда“.
Обособяват се зони за отдих, на съществуващите поляни по трасето на пътеката, изградени и монтирани са малки по размер атракции на открито и места за отдих.

Местността Мечите дупки (Айкаас) е разположена
върху западния склон на планинскияа рид Мечковец (Аида), непосредствено под естествен скален венец. От него се разкрива панорамна гледка на запад и юг, към вътрешността на Родопите, която силно впечатлява със своята красота и обхват – над 30 км.
Гората е широколистна, букова и дъбова. Фауната е запазена почти девствена – в гората има изобилие от различни видове птици, сърни, елени, диви прасета и т.н. Вълците се появяват рядко, при това само през зимата.
Скалният венец има няколко естествени площадки, които се посещават редовно от туристи. На тях е изграден наблюдателен пункт, снабден с телескоп. Поляните наоколо се използва и за пикници.
Боровите масиви, които са плод на изкуствено залесяване, не са характерни за тази част на Мечковец.

Туристическа екопътека „Сърница – Купена – Орлови скали“
По маршрута на екопътеката с обща дължина 4,75 км (от които 1,54 км по макадам, а 1,1 км по съществуващи пътища) са обособени 3 зони за отдих и атракции.
В зоните за отдих, на съществуващи поляни по трасето на пътеката са изградени и монтирани малки по размер атракции на открито и места за отдих.
По трасето на пътеката, извън описаните в зоните за отдих и атракции са монтирани информационни и указателни елементи от туристическата инфраструктура.

Туристическа екопътека „Айкаас – Градището – Сърница“
По маршрута на екопътеката с обща дължина 4,8 км са обособени 4 зони за отдих и атракции.
В зоните за отдих, на съществуващи поляни по трасето на пътеката са изградени и монтирани малки по размер атракции на открито и места за отдих. По трасето на пътеката, извън описаните в зоните за отдих и атракции са монтирани информационни и указателни елементи от туристическата инфраструктура.

Туристическа екопътека „Боян Ботево – Улу дере – Орлови скали“
По маршрута на екопътеката с обща дължина 10 км са обособени 7 зони за отдих и атракции, 5 нови и две съществуващи при местносттите Петте Чучура и Орлови скали, които не са предмет на настоящия проект. В зоните за отдих, на съществуващи поляни по трасето на пътеката са изградени и монтирани малки по размер атракции на открито и места за отдих.

Трапецовидни скалноизсечени ниши по Улудере
В Източни Родопи мегалитизмът се изразява в изключителна цивилизационна уникалност, съчетание от няколко типа мегалитни паметници срещани и по –други места, но поотделно. Най-многобройни са трапецовидните скални ниши. Най-често нишите са с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Разположени са по единично или на групи в редици, шахматно или без ред. Срещат се дори и легнали, в хоризонтално положение, но много рядко. Обикновено са на групи от 3-4 до 100, като досега са локализирани около 1200 отделни единици. Според някои археолози при всички тях съществуват едни и същи признаци – те са характерни само за определения район и са изработени така, че да се виждат възможно най-отдалече. Създадени са в скали по поречието на реките така, че да се виждат от посоката, от която са идвали хората. Някои от тези пещери са във форма на човешки очи, които гледат към небето. Десетки са наблюдателниците – специални площадки на труднодостъпни места, от които се открива широка панорама. Има и множество стълбища, които започват сякаш от нищото и свършват пак там.

Тракийски култов комплекс край село Ангел войвода – на 17 км. от Минерални бани
Сред множеството мегалитни паметници в Община Минерални бани, тракийският култов комплекс край с. Ангел войвода заема особено място. Древното светилище – едно от най-големите в България, е със статут на паметник на културата от национално значение и в момента се проучва чрез археологически разкопки. Комплексът се намира върху скалист връх‚ известен под името Асара. По билото му е оставила следи мощна крепостна стена, а по скалите са издълбани над 50 (култови) ниши. При подхода към височината е оформен скален басейн с трапецовидна форма и заоблени ъгли – вероятно съоръжението е служило за жертвеник. В най-високата част, на три зъбера, са изсечени култови съоръжения. Върху най-източното е оформен гроб, до който водят пет стъпала.
Шарапаните, както на Перперикон, така и на други места в Източните Родопи са каменни корита, които са свързани с ритуалите на траките, още от времето на късно-бронзовата и ранно желязната епоха. Има регистрирани стотици такива, като всички те са с различна форма и големина. Откритата шарапана е дълга почти 6 метра, но липсва дълбочина. Необходимо е да бъдат направени още разкопки, за да се установи за какво е била предназначена.
В момента се проучват шест подобекта в източната част на върха, където е разположена крепостта и старото тракийско светилище. Единият от тях е източното трасе на крепостната стена, която е пряко свързано с най-важния акцент на археологическия комплекс – скалната гробница.
Тази година бе разкрит и скалния проход, който води към светилището от южната страна. Това е сечено в скалите стълбище, много наподобяващо това на Перперикон. В него по-късно е бил изграден най-вероятно един от входовете на крепостта. Това е кула-вход, която е била на дървени греди и е доста интересна като архитектурна конструкция
Древен гроб с части от скелет също бе открит от археолозите. Гробът е доста дълъг, но за съжаление ограбен сподели първите си впечатления младият археолог от София Николай Гюров. Той е изсечен в скалите между саркофага и християнската църква разкрита миналата година в Града на Слънцето. След като разкриха каменните надгробни плочи археолозите намериха остатъци от череп и малко кости – част от лопатката и бедрените кости. Предполага се че, гробът е на духовно лице.
За по-късния римски и античен период, ние вече можем да твърдим, че крепостта на „Хасара” над село Ангел войвода в община Минерални бани е била изградена някъде в края на 4-ти и началото на 5-ти век. Нейния най-силен период на съществуване е бил по време на така силно изявената и добре документирана исторически дейност на император Юстиниан. Той управлява Източната римска империя през 6-ти век и е един от най-великите източноримски императори.
Реално по време на неговото управление за последен път в границите на днешна България се изгражда една много силна отбранителна система, която започва още от река Дунав, втората отбранителна линия е по Стара планина, а третата е именно тук, в Родопите. И крепостта „Хасара” край Ангел войвода е третата подобна крепост в района, която е свързана с фортификационната дейност на Юстиниан. Тук е единият център, крепостта край Пчеларово, която се намира на около двайсетина километра, също е свързана с тази отбранителна линия, а най-голямата крепост в района естествено е Перперикон, който има и пряка видимост с тази крепост, която проучваме тук, на „Хасара”.
От предримския и от тракийския период определено тук става въпрос най-вероятно за светилище, подобно на това на Татул, тъй като скалната пирамида, която имаме на върха със саркофагоподобното ложе е единствения точен аналог на двукамерната скална гробница на Татул. Най-вероятно, както още преди десетки години проф. Венедиков изказа тази хипотеза, по-късно тя се доказа и при разкопките на проф. Овчаров на Татул, става въпрос за хероизация, т.е за почитането на незнайни тракийски владетели, които след смъртта им са били обожествявани. За тези тракийски вярвания, ние вече знаем много и това е едно поредно археологическо свидетелство в подкрепа на тази хипотеза, изказани от най-видните траколози в нашата археологическа историческа наука.

  • Гарваница е сакрализиран в древността хълм от планинския рид Мечковец, намиращ се в крайните северозападни части на Източните Родопи, на територията на Община Минерални бани, (Област Хасково). Монолитните скали на възвишението Гарваница при село Горно Брястово доминира над околността и е връхна точка на голям мегалитен култов комплекс, който обхваща целия хълм и включва крепостни стени на древно укрепено селище, жертвени ями, скални изсичания, вкопавания, шарапани, кремлехи и менхири. Стръмните склонове на Гарваница започват непосредствено от село Горно Брястово, а куполът на хълма е леко заоблен. Заради формата на скалните масиви стърчащи между дърветата на западния и източния склон на хълма местните жители на Горно Брястово наричат Гарваница – „ушестата чука“. „Стърчащото ухо“ – на западната страна е олтарната скала на сакрализирания хълм. Около този скален масив е разположен цял комплекс от бели скали, които се издигат високо.
  • Градушката църква е християнизирана древна езическа сакрална територия намираща се в едноименната местност, на хълма Дидьоу, североизточно от село Брястово. На скална площадка, покрита с наносен слой почва на хълма Дидьоу, около вековен дъб, който местните наричат „дъбичката“ са натрупани дребни и едри необработени камъни, оформящи около дървото висок кръг, с диаметър 2.5 m и височина 1 m. Кръгът е отворен от запад, като по някои от камъните личат следи от вторична обработка. При своеобразният вход на съоръжението е опрян куполовиден капак, вероятно принадлежал към градеж на долмен.

ОБЩИНСКА ОБЩЕСТВЕНА БАНЯ
С МИНЕРАЛНА ВОДА

Банята е с интересна външна архитектура от миналия век. Сградата е реновирана и реконструирана през 2013 година. Разделена е на две отделения – с отделни входове за мъже и за жени. Общинската баня има три огромни предимства пред останалите къпални в курорта:
1. Вътрешните БАСЕЙНИ, душове и ВАНИ са разположени в просторни помещения с високи куполовидни тавани. Това дава възможност изпаренията от топлата минерална вода да се издигат високо, с което се осигурява свеж въздух на ползващите банята.
2. Горещата минерална вода се охлажда в големи външни басейни, като по този начин в банята се осигурява 100% минерална вода – топла и охладена.
3. Най-ниски цени – 2 лв. за басейн, 3 лв. за ползване на вана.
Квалифициран персонал извършва обслужването в банята.
Уютни къщи за гости, семейни хотели и стаи за гости предлагат нощувки и други туристически услуги – ФИЗИОТЕРАПИЯ, МАСАЖИ и др.

www.mineralnibani.bg