В сърцето на Добруджа се намира Община Крушари, място интересно, непознато и загадъчно, съчетаващо в себе си уникалността на исторически забележителности, дива природа и съхранени традиции.

Скалните манастири край Ефр. Бакалово


Късноантичната крепост
Св. Кирил между с. Капитан Димитрово и Голеш.

През 2017 г. Oбщина Крушари възстановява проучвателната дейност на крепостта “Свети Кирил” край с. Капитан Димитрово, започнали през 1915 г. от румънски археолози, а в най-новите времена през 1994 г. от проф. Георги Атанасов. Крепостта е разположена върху естествено защитен скален езикообразен меандър на десния бряг на Суха река на границата на община Крушари с общ. Кайнарджа. По времето на император Диоклециан, края на ІІІ – началото на ІV в. на това място е издигната крепост с дължина около 150 м. и ширина около 38 м. Според откритите монети и находки кастелът е разрушен при хунското нашествие в средата на V в. и възобновен от император Юстиниан І Велики след началото на VІ в. Навярно след началото на V в. в крепостта е построена църква – трикорабна базилика. Пред абсидата е разкрита зидана крипта, в която са открити монети от средата на V в. и мощи на раннохристиянски светец. Вероятно са на известния мъченик Св. Кирил от близкия град Аксиополис (сега Черна вода), постигнал мъченическа смърт на 26 април 304 г. Изглежда след възстановяването на крепостта част от мощите му са пренесени от Аксиополис в крепостта до с. Капитан Димитрово и тя започва да се именува след началото на VІ в. като кастел „Св. Кирил“. Успоредно с освещаването на църквата до портата на крепостта на северната стена е издигната малка, но красива сграда – мавзолей-мартирий, където са били положени мощите на Св. Кирил. Навярно по същото време зад източната кула е оформен дълбок кладенец – аязмо за светена вода. Срещу крепостта пък са изсечени скални манастири на левия бряг на Суха река – ново свидетелство за голям християнски център през V-VІ в. Мартириумът, според разкопките на румънците и засниманията на К. Шкорпил – единственият вход на полигоналния кастел е бил на северната стена до северозападния ъгъл. До самата порта в източна посока е представен зид дълъг 8 м и широк над 1,40 м, прилепнал към куртината на северната крепостна стена. На някакъв етап тук е било оградено правоъгълно пространство с вход от запад широко около 3 м. Впечатлява добрата зидария и профилирания праг. Именно в този двор се твърди, че е попадал разкопания от В. Първан и М. Теодореску гроб-аркосолий, апликиран към севернатакрапостната стена. Според румънските археолози той е бил вкопан на дълбочина около 1,20 м под нивото на калдаръма и е оформен от 6 старателно изсечени каменни плочи. Върху него е била изградена малка култова сграда, която е била почти разрушена при самодейните разкопки на Й. Камарашеску през 1915 г. преди пристигането на В. Първан и Д. Теодореску. На това място е била намерена и релефна каменна икона представяща Богородица на трон с Христос, фланкирана от ангели.

Суха река


Природен феномен за равна Добруджа е каньонът на Суха река
– долина със скали, достигащи до 50 м. височина. Тази уникална за безводната земя река е предпоставка за развитие на огромно разнообразие от птици, над 200 установени до момента вида, диви животни, церови и габърови кории. Районът се намира на един от най-интензивните миграционни коридори на птиците с над 5хил. грабливи птици и над 37 000 бели щъркела.

Каньоните на Суха река

По бреговете на Суха река, недалеч от с. Ефр. Бакалово се намира скалния манастир Гяур евлери (християнски къщи), който се състои от изсечени в скалния масив на три етажа девет монашески килии, свързани помежду си. Интерес представлява кръстът, изсечен върху каменната олтарна маса в скалната църква. Мястото е обитавано от монаси и отшелници през цялото първо хилядолетие след Христа.

Празник на гърнетата – Кулинарната академия на Добруджа

Каже ли човек Златна Добруджа, първата мисъл е за житото и хляба. А в мъдрия, доброжелателен свят на добруджанеца, едно прегрешение се прощава най-трудно – грехът, сторен пред хляба. И този култ към хляба и житото се пренася във времето, придобивайки нови форми и измерения. Като запазена марка на общината се разпознава Празника на гърнетата – Кулинарната академия на Добруджа. Вече девет години, през първата половина на м.юни в Общината се събират майстори-кулинари от Добруджа, които се надпреварват в желанието си да нагостят гости и приятели с ястия, мезета, маджи, чорби и сладкиши, приготвени по автентични рецепти, кътани във всеки дом. Представените ястия трябва задължително да се приготвят в тава, чувен, глинени съдове, гювечета, сачове, тавички. и да носят неповторимостта на старата добруджанска кухня. И естествено най-голяма любов и майсторлък добруджанката влага в приготвянето на питки, баници, погачи, милини, краваи, в които вплита цялото си закодирано и носено знание за житото и хляба.

Група за автентичен фолклор НЧ „Йордан Драгнев – 1894”– с. Крушари


Уникалността на празника е най-вече във възможността на различни поколения да усетят истинския вкус на храна, и всичко това съчетано с шарена фолклорна програма.

www.krushari.bg