Българската икономика отчита малко по-нисък ръст (3.2%) в сравнение с предвидения през есента на миналата година (3.5%). Това сочи икономическата прогноза на Европейската комисия. Според Брюксел причината за спада е главно по-слабия износ.

Тенденциите в националната икономика бяха по-положителни. Увеличаването на заплатите продължи да стимулира растежа на частното потребление, а възстановяването при използването на инвестиционното финансиране от ЕС даде тласък на ръста в инвестициите. Данните от проучването сочат нарастващи поръчки и по-висока производителност, което предполага, че растежът на БВП ще се възстанови през следващите тримесечия.

Вътрешното търсене беше основният двигател на растежа през 2018 г. и се очаква да остане такова и през 2019 и 2020 г. Затягането на пазара на труда и допълнителните увеличения на възнагражденията в публичния сектор следва да осигурят постоянна подкрепа за частното потребление през тази година. Очаква се също частните и публичните инвестиции да останат силни, благодарение на ниската лихва и финансирането от ЕС.

Като цяло ръстът на реалния БВП би трябвало да нарасне до 3,6% през 2019 г. и да запази новото си и през 2020 г. Сегашният модел на растеж предполага сравнително слабо въздействие от външни шокове. Очаква се износът да доведе до умерено възстановяване. Рисковете за икономическите перспективи основно произтичат от възможността за по-слабо търсене на основните експортни пазари.

Ценовият натиск се увеличи през 2018 г. Като цяло общата инфлация достигна 2,6% през 2018 г. Това се дължи на повишаването на цените на енергията, докато силното вътрешно търсене и увеличаването на непреработените цени на храните добавят инфлационен натиск. Въпреки подкрепата за силно търсене и високия ръст на заплатите, инфлацията се очаква да спадне до 2,0% през 2019 г., главно в резултат на базови ефекти. След това тя би следвало да се успокои още повече – до 1,8% през 2020 г.

Въпреки това, темпът на растеж в Европейския съюз остава над средния за зоната (1.9%). 

Брюксле признава, че е налице висока степен на несигурност. Експертите сматат, че потенциалната заплаха за икономиката е спадът на китайската икономика и напрежението между Вашингтон и Пекин. Китайската икономика може да се забави по-рязко от очакваното, а световните финансови и много от бързо развиващите се пазари са податливи на резки промени в глобалното усещане за риск и очакванията за растеж. По-малките и бедни страни може да понесат по-трудно последствията.

За ЕС Brexit също продължава да бъде източник на несигурност. Комисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис изрази опасения по отношение на връзката между банките и държавата, както и устойчивостта на дълга. Перспективата, свързана с хаотично излизане на Обединеното кралство от ЕС, води до допълнителна несигурност. Отчитането на тези нарастващи рискове е само част от работата. Останалата е свързана с подбирането на правилната комбинация от политики, като улесняване на инвестициите, удвояване на усилията за провеждането на структурни реформи и запазване на разумните фискални политики.

https://www.novinite.bg/articles/170800/EK-Ochertavashtata-se-globalna-kriza-vliyae-na-balgarskata-ikonomika