13 Януари 2018 | 16:17

/КРОСС/ На 24 януари 1918 г. в съветската Русия Съветът на народните комисари решава, че е време да се изравни с прогресивния свят, да се изостави архаичния Юлиански календар и да се премине към Грегорианския. В същия ден е формулиран и приет указ, а само два дни по-късно – на 26 януари – той е подписан от Ленин.

За прехвърляне на Грегорианския календар се говорело още през 1917 година, но така и не се стигнало до избиране на начин как да се случи това. Дискусиите са сведени до 2 проекта. Според първия е планирано преминаването към новия календар за 13 години, като се премахват по 24 часа всяка година. Вторият проект, е подписаният от Ленин – преход в една стъпка.

Така в нощта на 13 срещу 14 януари 1919 г. съветските граждани имат допълнителна причина да си кажат „Наздраве“, защото вече празнуват Новата година по нов стил, в това време обаче старият все още използван от църквата и не е напълно забравен.

По този начин, традицията да се празнува и Старата Нова година, и Новата е на няма и 100 години.

В Украйна, Беларус на този ден празнуват Щедра вечер, която включва празненства, тържества и богатство. празнува се и в страните от бивша Югославия – Сърбия, Македония, Косово, Босна и Херцеговина, както и в Черна гора, където църквата използва Юлиянския календар.

В Швейцария старата Нова година се нарича „старият ден на св. Силвестър“. Този празник се отличава главно от немскоезичното население на швейцарските кантони. Празникът е следствие от това, че хората отхвърлят прехода към Грегорианския календар по време на Реформацията.

И накрая, празнуват Старата Нова година и берберите в Северна Африка. Всъщност за тях това е истинската Нова година, защото всъщност берберският календар не е много точен, но е близък до юлиския. Те празнуват на 12 януари.

 

 

 

реклама

Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция „КРОСС“
позоваването е задължително.