Цар Симеон Велики

Средновековен Преслав възниква вероятно в началото на ІХ в., при хановете Крум или Омуртаг. И още тогава – в предстоличния период Преслав е здраво укрепен и благоустроен. Служи за охрана на близкия старопланински проход и едновременно с това е ханска резиденция. След официалното приемане на християнството (864 г.), в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройното население и разрастването на града. Мощните укрепителни стени /на височина 10м/, важното място на града във военно-административната система на държавата и не на последно място християнската традиция са най-важните фактори, които обясняват избора на Преслав за новата столица на християнска България.
През 893 г. свиканият от княз Борис І събор обявява преместването на столицата от Плиска в Преслав и издига на престола Симеон (893-927), признат и от претенциозните византийски автори за един от най-ерудираните владетели на своето време. Според третото решение на събора, славянският език е обявен за официален в богослужението и държавната канцелария. Така се създават всички необходими предпоставки за протичането на онези събития, процеси и явления, които днес наричаме „Златен век” на българската духовна и материална култура. В скрипториите на преславските манастири се превеждат от гръцки и се създават оригинални произведения на славянски език. В занаятчийските квартали и в ателиетата на някои аристократични имения и манастири работят изкусни майстори, които произвеждат изящни образци на рисуваната керамика, ювелирното изкуство, резбата върху кост, дърво и камък. Едновременно с това Преслав израства като един от най-красивите и благоустроени градове в тогавашна Европа. Анонимният български летопис свързва мащабната строителна дейност в столицата с името на цар Симеон: “Симеон…създаде велики градове по морето, и великият град ПРЕСЛАВ той създаде, и там, в него прие царството… и ПРЕСЛАВ ГРАД той гради и създаде в 28 години…”.

Южна порта

И наистина, с великолепните и величествени дворци, храмове, представителни сгради, свързани чрез улици, площади и покрити галерии, българската столица била достойна да съперничи на Константинопол. С издигането на Преслав като държавен център, в първите години от управлението на Симеон (или последните десетилетия от управлението на Борис І), трябва да се свърже и разширението на т. нар. Вътрешен град и изграждането на Външна крепостна стена, с която укрепената част на града се увеличила на приблизително 3,5 км2. В затвореното пространство между двете крепостни стени на юг като невероятен бисер току над самата река Тича / Камчия/ блести Кръглата / златна/ църква- “…на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова черква…” от българският княз Симеон.

Кръгла църква
Археологически музей Велики Преслав

По аналогия с названието на Карл Велики, императорът на Франкската империя, в историята се налага названието ”Велики” и за цар Симеон поради неговите военни победи. Смята се дори, че цар Симеон превъзхожда западния владетел по образование и култура. Като възпитаник на Константинопол, претендент за василевс и творец на българския ”Златен век” със собствена писменост и книжнина.
Малкото съхранило се до днес ни кара да затаим дъх от блясъка и великолепието на Втората българска столица. Можете да се докоснете до делото на цар Симеон Велики и великолепието на неговата столица в залите на Археологически музей „Велики Преслав” и в Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав”.

Владетелска базилика
Кадър от филма Х век. Югът на Царският дворец във Велики Преслав

В залите на Археологически музей “Велики Преслав”, може да видите:

Неповторимото Преславско златно съкровище
Произведения на прочутата Преславска рисувана керамика
Старобългарски кирилски и глаголически надписи
Уникална колекция от оловни печати

Медальони от Преславското златно съкровище

Заповядайте!
Ние Ви очакваме!
http://www.museum-preslav.com