Коментар на редактора

Силата на словото или тази на оловото?

За разлика от други случаи, историята с Васил Иванов заслужава внимание, но със сигурност не толкова, колкото тази с Дончев и Цацаров. Защо ли – защото в първия случай става въпрос максимум за областен управител и депутат, докато във втория говорим за главния прокурор т.е. за този, който има неограничена власт в съдебната ни система. Дъно и кал, както се възмущаваха от Нова телевизия, само че не в далеч по-важната за обществото посока – тази на Цацаров, а не на Васил Иванов.Да започнем малко по-отдалеч – от години най-болният икономически сектор в България е енергетиката. Дефицитите там са огромни, защото основните звена са държавни – БЕХ, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“. По отношение на газа в България на практика само „Овергаз“ е частна конкуренция на държавата и се бори за клиенти на пазарна основа. „Овергаз“ е монополист при газификацията за битови клиенти, но големите пари са при индустриалните, където Сашо Дончев може да наддава по-успешно, след като вече „Газпром“ обяви, че излиза от „Овергаз Инк“. И ако при индустриалните клиенти държавата загуби почва – а тя би загубила при пазарно състезание, винаги губи, тогава всичките държавни компании ще понесат тежки удари. Преструктуриране, уволнения, фалити – лоша работа. А да си монополист си е далеч по-сладко.Точно заради чувствителността на енергетиката, която е сектор с безценно значение за националната сигурност, е абсурдно главният прокурор да се вижда с най-големия играч на битовия пазар на частна среща, организирана от друг бизнесмен (Георги Гергов), член на Изпълнителното бюро на партията, най-мащабно обвързана с господарите на „Газпром“ и то в момент, в който руският енергиен гигант може да понесе сериозни финансови щети пазара в Източна и Централна Европа. В нормалните държави на това се гледа като предпоставка за търговия с влияние и следва оставка. У нас, разбира се, не. Да не забравяме и, че прокуратурата се втурна към КЕВР като основен виновник за цената на газа, както и за тази за водата в София, между другото. При водата даже нещата са по-напред – обвинението е, че КЕВР била създала условия за изпълнение на договора за концесия между Столична община и „Софийска вода“ АД“. Аз си мислех, че държавата е за това – да създава условия за почтено изпълнение на редовно подписани бизнес договори и да гони тези държавни служители, които подписват бизнес договори в ущърб на обществения интерес, но си знам отдавна, че съм се объркал. За цената на газа явно още се мисли каква смехория да се повдигне като обвинение, че да падне после в съда и всичко живо, разбира се, да псува съда. Не се и шуква обаче да се прегледа договора с „Газпром“ и дали някой, слагал подписи там, не заслужава прокурорско внимание. Вместо това главният прокурор прави срещи, за да не вземе да се появи конкуренция на държавата въпреки всичко – не за друго, ами по-трудно и по-малко ще се краде, а играта е за милиарди. И то точно в момента, в който имаме уникалния шанс да предоговорим цената на газа от „Газпром“, след като Европейската комисия ни създаде възможността на тепсия.На този фон драмата с Васил Иванов наистина мирише. Защо ли – защото Нова телевизия е на тезгяха за продажба. А Иванов е разпознаваемо нейно лице. В комплект със Слави Трифонов общественият интерес е гарантиран, като уронването на престижа помага за сваляне на пазарната цена на Нова – аксиома. Скандалът си стана по всички правила на професията – защото в него има много преплетени истини и в двете посоки. Няма я обаче истината, която надделява. Ето няколко от щрихите, които се набиват на очи:1. Васил Иванов – какъв е този разследващ журналист, на когото темата му е само „обществени поръчки“? Важна тема, безспорно, но често на парче, защото говорим основно за грабители-подизпълнители, на които големите „държавни“ бандюги им създават условия да пооткраднат нещо и те. Конкретният пример за натиск от отговорно лице на Нова, който Васил даде, беше за разследването му за Неделино, което обаче беше излъчено многократно от Нова т.е. не е било спирано. По онова време Иванов не излезе да каже, че материалът му е бил цензуриран.2. Дарина Сарелска като отговорно лице в Нова телевизия и изказването ѝ що е то разследваща журналистика. Да кажеш, че темите за материали трябва да идват от журналиста, а не отвън, по сигнали, е или лош подбор на думи или фундаментално сбъркана представа за професията. Ако Сарелска е имала предвид, че на Иванов отнякъде му казват какви разследвания да прави, то тя не го каза ясно и категорично. Ако обаче е имала предвид, че журналистите трябва да създават новините, а не да ги отразяват, тогава вече става страшно – защото ако медиите „правят новини“, те губят изцяло обществената си функция. Тази функция я имат и частните медии, колкото и да не им се иска.

Демокрацията в Турция още се държи

Мерзост, дъно, кал – моята гледна точка е, че всички тези думички и цялата енергия трябваше да идат в посока на историята, в която са замесени милиарди, а не в посока на историята за милиони. Защото сега остава усещането, че си изхабихме псувните заради мизерии на ниско или най-много средно ниво, а не на най-високото. Рибата обаче се вмирисва откъм главата.

https://www.actualno.com/actualno/slavi-skandal-pomija-kal-i-bylgarinyt-pak-nerazbral-news_607066.html

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

*