Наскоро стана ясно, че одобреният в последните дни на парламента втори милиард за безплатното саниране е бил изчерпан още миналата година, от МРРБ обявиха официално, че с наличните пари могат да се обновят 2022 сгради. Малко над една десета от тях вече са готови. Други са на различен етап от санирането и плащанията. Заради бързото стопяване на парите министерството задължи всички кметове, преди за обявят поръчка или да сключат договор със строител, да изпратят заявление за намеренията си в МРРБ. Едва след като се засече на какъв етап са плащанията от банката партньор по програмата – ББР, министерството може „да даде благословия“ за поемане на ангажимент на отделните кметове, припомни в. „Сега“.Сложните и не съвсем ясни правила на управление на програмата доведоха до това, че управляващото министерство реално не знае как върви харченето по нея, защото плащанията са в ръцете на ББР. В същото време от банката казват, че не носят отговорност по изпълнението на програмата, защото са само партньор. В писмо от 28 февруари, качено на сайта на МРРБ, зам.-министърът арх. Виолета Комитова пише до банката, че до тази дата „са постъпили запитваня от 20 общини за 173 сгради на обща стойност 155 763 524,22 лева“. В отговор от 7 март изпълнителните директори на ББР информират, че сключените досега договори със съответния анекс за плащане и реално поетите ангажименти дотук са на стойност за малко над 1.010 млрд. лева. И че има възможност за сключване на нови анекси по заявката на МРРБ за тези над 155 млн. лева.От кореспонденцията ясно се вижда, че тя е бавна и тежка, което не е изненадващо за държавната администрация. Междувременно кметовете обявиха притесненията си за това как ще продължи програмата и дали ще може да бъде отговорено на очакванията на всички желаещи да се включат в нея. Наложи се служебният регионален министър Спас Попниколов да потуши напрежението на съвместна среща с кметовете и управата на банката. На нея беше поет ангажимент разплащанията по вече сключени договори да не се бавят. Както в. „Сега“ писа, от ББР обаче са сериозно затруднени с обработката на документацията, която постъпва от общините. Често тя е непълна и неточна, а става дума за сериозни суми. Ако по един проект се искат 5 документа, то чиновниците внасяли 3 от тях и се започвало дълго чакане на останалите книжа.

https://www.actualno.com/politics/bezplatnoto-sanirane-gylta-oshte-155-mln-lv-news_600644.html

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

*